Всички подбуждания към прехода на ново ниво започваха с кризи, но те не бяха големи: по малко започна да ”куца” педагогиката, по малко обществените отношения, по малко финансите, после по малко и от останалите системи. Браковете започнаха да се разпадат, постепенно се появиха наркотиците. До този момент беше алкохолизма, но наркотиците надделяха, надвиха го. Терорът се появи изведнъж.
Така човечеството започна да се „невротизира“ следствие на неудачите във всички системи на жизнената деятелност, защото създадохме тези системи по-егоистични, дискретни правила, зациклили във всеки един от нас: това е твое, това – мое, и не се бъркай. Всеки запазва свободата си, личното си пространство. Но природата започва да показва, че руши всички граници между нас, разбива стени, и ние пак влизаме в някакво съвместно съществуване, което не искаме и за което не сме готови.
Някога, бидейки съвсем ”малки” егоисти, бяхме готови за това. Тогава ни беше все едно: едно семейство, едно село или едно селище. Хората не заключвали вратите и живеели много задружно. В огромното семейство (родители, деца, внуци) имало една голяма стая и те не се притеснявали един от друг.
Днес всичко е съвсем различно. Огромният егоизъм ни разделя: всеки иска да се уедини в самостоятелно жилище, да се скрие зад компютрите, зад телефоните и колкото се може по-малко да контактува с другите. Хората не се обединяват в семейство, а само се събират за известно време заради секса и се разделят.
И изведнъж природата започва да руши всички наши прегради, отдалечаванията един от друг. Днешната криза, разбира се, е най-голямата. Опитваме се по всякакъв начин да я отложим, да я изопачим, но тя се проявява там, където независимо от всичко сме свързани помежду си.
Днес вече няма криза в семействата, защото те се разбиват. Повече от половината семейства все едно вече не са такива и нямат желание да се съхранят като семейство. Процентът на нежелаещите да създадат семейство достига до 70%. Но днес това е нормално, а задружното семейство, когато се омъжват, женят, създават семейство, раждат деца и всичко това красиво се е стекло напред – напротив, някакъв анахронизъм е.
Вторият проблем: наркотиците. Сякаш се съгласяваме с това явление, тихичко се приближаваме, като че ли се борим с него, но меко. Разбираме, що за бич е, от който няма къде да се денеш, защото самото общество и самият живот ни принуждават към някакво бягство.
Следващият проблем е този с възпитанието, понеже спада демографския ръст на населението и все по-малко се проявява грижата за детето.
Родителите са съгласни да оставят някъде децата си за едно денонощие. Децата не изпитват никакво привличане към родителите си. Пропастта между тях става все по-голяма и по-голяма. Обаче усещането за това, че губим следващото поколение, – е много слабо: ”Добро или лошо възпитание можем да му дадем – е, какво може да се направи?”. Ето как се отблъскваме от това в разсъжденията си, не забелязвайки същността на проблема.
Получава се, че всички минали кризи не са усетени от нас като големи удари, каращи ни да разберем, че сме фалирали във всички области на жизнената деятелност.
Доколкото развитието идва сега от слабите, малки въздействия към големите, то този процес прилича на това, как наказваме детето – отначало тихичко, с убеждения, а после с нещо, като вменяване, внушение. Затова сега сме попаднали под много сериозна преса и вече става въпрос за нашия живот.
Работата е там, че излязохме на две много сериозни нива на несъответствие с природата. Това несъответствие се заключава в общата ни интегралност, когато разкриваме, че сме противоположни на природата, противоположни на зададената й система – да бъдем изцяло свързани помежду си, но се стараем някак си да избягаме от това.
Разбираме, че това би било добре за нас, но не знаем как да го направим. Всички разбират, че ако хората по целия свят се съединяват във възпитателни, учебни, технически, педагогически, културни рамки, то ще ни бъде по-добре, по-леко. Но как да постъпим, въпреки егоизма ни? Не сме в състояние!
И тук възниква проблемът. Ако не сте в състояние, то няма да имате какво да ядете. Много просто! Не ще можете да си осигурите най-необходимото, а това е храната, безопасността, отоплението, жилището и физическото здраве. Това са пет задължителни условия за нормален живот, за оцеляване.
Сега се намираме под такъв натиск на природата, че ако не й съответстваме, то няма да успеем да си осигурим тези пет изисквания.
В понятието безопасност също така влиза и екологията. Затова, на първо място усещаме, че търпим поражение в борбата за прехраната и екологията, а те си взаимодействат помежду си, защото едното влияе на другото.
Тези преживявания, страхът, тревогата, все пак карат човечеството да предприеме нещо. Ако нищо не предприемем, то противопоставянето ни, противодействието ни на природата, ще ни доведе до страдания, войни, до унищожение и разруха. След всичко това правилно ще оценим, че друг изход няма, че трябва да се обединим.
Дневникът 