Раждане

Раждане– Днес ще говорим за нещо, което има непосредствено отношение към живота на човека, за първия етап от неговия живот – процеса на неговото раждане. Вие разказахте, че зародишът има голяма възможност за възприятие, а също и за връзката, която се формира между него и майката. И че посредством тази връзка той вече получава достъп до околната среда, макар че все още се намира в утробата º.

– Още докато се намира в утробата на майката, зародишът има възможност за връзка с цялата нейна обкръжаваща среда и по този начин се подготвя за среща със света като цяло.

– Разбирането на този факт става постепенно, защото научните кръгове все още не вярват достатъчно, че това удивително продължение съществува. Нещо повече, психологията говори за майката като за посредник. Но в действителност, тя става посредник между зародиша и света много по-рано.

– Добре, тогава може би да започнем от родовите контракции? Имат ли те някакво специално значение в духовен план? Ние знаем, че лекарите смятат, че раждането се предизвиква от плода.

– Той освобождава определени хормони, които фактически способстват за началото на процеса на раждането.

– Бих искал да добавя още нещо за връзката на зародиша с външния свят посредством майката. Тук не става дума само за обкръжаващата среда. Защото впоследствие, в продължение на всичките години на подрастването, като се започне от младенческата възраст и по-нататък, в крайна сметка той вижда живота през очите на своите баща и майка, тъй като възприема техните впечатления от живота и приема техните ценности. Той няма възможност да се отърве от това. Разбира се, след това обкръжението, приятелите, улицата и може би още нещо, оказват влияние върху него, но при всички случаи това се надгражда вече над онова, което е положило основата на неговото възприятие.

– В психологията съществуват паралелни понятия както за схемата на бащата, така и за схемата на майката. Но преди никъде не се е споменавало нищо за периода преди раждането. Този аспект е абсолютно нов.

– Мисля, че бързо ще го открием, тъй като сега тази област на знанието се развива с достатъчно голяма скорост. Що се отнася до родовите контракции – те се развиват от майката, която сякаш желае да изгони плода от себе си. Но тя иска да направи това при условие, че зародишът покаже готовност за съществуване навън. Той наистина отделя определени вещества и вече се намира в положение “с главата надолу”, упражнявайки натиск върху шийката на матката, за да излезе навън. Той наистина иска да се избави от това състояние и да напусне майката, защото вече не може да получава от нея съществувание.

– Въпреки че се намира в това удивително място, наречено “майчино лоно”.

– Той вече става враждебен към него.

– Затова, ако плодът не напусне утробата на майката след 40-тата седмица на бременността, положението се счита за опасно.

– Неочаквано се появяват някакви изтласкващи сили, напълно противоположни на онези задържащи, които са траели през цялата бременност. И ако дотогава майчиното лоно е пазило плода, не спирайки да се грижи за него, само и само той да си стои вътре, сега то става “враждебно” спрямо него и е длъжно да го изведе навън. Сега ние виждаме, че силата на любовта на Висшето (майката) към низшето (детето) сякаш става противоположна сама на себе си.

– За да го изгони?

– Да, и благодарение на това плодът придобива силата на противодействието, която му предава майката, и е способен да съществува самостоятелно извън нея. Това става, тъкмо защото той чувства тази нейна подбуда, а именно как силата на нейната любов се превръща в сила на натиска. Нейното изтласкване изглежда като враждебно и по този начин тя му дава още една линия на поведение. Тази “отрицателна” сила също служи за негово благо.

– Новороденото преживява маса впечатления. Психологията много се интересува от преживяванията на новороденото. Тя придава голямо значение на факта, че докато се е намирало в утробата на майката, детето е било свито и е усещало натиск от всички страни. По същество, то е нямало друг избор.

– И точно благодарение на това, то излиза на света. От майката също се искат големи сили и огромен натиск. Детето получава добавка егоизъм и затова вече може да се намира извън утробата на майката и да противостои на враждебната среда. То също преживява всички мъки на раждането и отношението на майката, нейната способност за преодоляване, и усеща прилив на мощна сила. Това означава, че то вече е готово да съществува извън нейния организъм. Към това може още да се добави, че по време на раждането отворената тръба (пъпната връв) се затваря, а затворената тръба (устата) се отваря. “Устата” на зародиша е пъпната връв, а човекът получава храната си през устата. По такъв начин в тялото на човека има няколко места, с помощта на които се осъществява връзка и напълване на други тела: през устата, през пъпната връв, през родовия канал. И зародишът все едно се надига от мястото си между краката на майката към нейната гръд. Където се храни с млякото на майката. Да, той преминава към кърмене и вече е естествено свързан с нейната гръд. Казано по друг начин, нивото на гръдта е вече друго ниво на връзката с майката, на което кръвта º се превръща в мляко.
Връзката с майката придобива по-висок информационен характер: кръвта на майката се превръща в мляко, преминава в детето и в него млякото отново се превръща в кръв.

– От целия този процес следва еднозначната препоръка, че раждането трябва да премине по естествен начин.

– Да, известно е, че както за майката, така и за плода, това е по-здравословно, независимо от цялата болезненост на този процес.

– Какво все пак се случва по време на този процес?

– Отделяне на хормони, обмяна на сили. Така за дете, родено с цезареово сечение в известен смисъл може да се каже, че то все едно не се е родило, тъй като не е преминало през естествения процес на раждането. По същия начин и майката се намира в подобно състояние, сякаш още не е родила. Защото тя не се е освободила от плода самостоятелно, не е упражнила натиск върху него и не го е изтласкала навън. Казано по друг начин, те двамата все още се намират в непълна връзка.

– Във външна връзка?

– Не, тъкмо обратното, в излишна вътрешна. И това пречи на развитието на детето, а заедно с това по някакъв начин се отразява на продължението на отношението на майката към него.

– Точно по този повод психолозите имат мнение. В родовия канал се извършват много процеси. Още преди жената да получи първите болки, плодът преминава през много състояния, придвижвайки се през нещо, което много напомня менгеме. Съществуват описания на много от тези процеси, включително физически. Например – отварят се порите на кожата, или пък детето излиза от състоянието на “риба” и белите му дробове започват да се развиват. Психолозите казват, че родовият канал е първото място, на което то попада, излизайки от водите, където е нямало усещане за границите на тялото си. И изведнъж, притиснато отвсякъде, детето много добре започва да усеща границите на своето тяло поради плътния допир с вътрешните стени на родовия канал. Този контакт по време на неговото придвижване извиква у него първото усещане на състоянието, когато вече е навън, а не във водите, разкрива му първите вътрешни усещания и построява онази схема на тялото, която ще се развие впоследствие.

– Да, то започва да задейства всичките си сетивни органи.

– И ето, че детето се ражда! Как мислите, трябва ли да се отделя новороденото от майката веднага след раждането? Днес в болниците има най-различни методи на подход, които противоречат на естествения: новороденото веднага се слага на корема на родилката.

– Разбира се, че новороденото трябва веднага да се сложи до майката, то трябва да усеща само нея , то има нужда да усети майката, нейната миризма, при това незабавно, преди всички останали процедури – първото докосване до майката. За детето това първо усещане в света – усещането на майката – е крайно необходимо, като на животно.

– По този въпрос психологията е напълно съгласна с Вас. Тя отбелязва развитие на усещането за миризма и допир у новороденото. Много жени се интересуват от отговора на въпроса “Трябва ли новороденото да спи при майката?”

– Аз препоръчвам да се взима пример от животните. Защо не се учим от тях? С какво сме по-различни? По отношение на тялото ние сме на животинско ниво. И затова естествено новороденото трябва да остане с майка си и да спи до нея. До двегодишна възраст детето трябва да усеща майка си и евентуално нейните помощнички.

– Какво трябва да бъде възприятието на новороденото за ролята на бащата?

– Само през майката. Той няма влияние върху детето както по време на бременността, така и след неговото раждане. Той няма никаква връзка с него, никакъв контакт. Всички отношения между бащата и детето са възможни само през майката. Той може да е до тях, но не повече.

– Има ли значение подкрепата на мъжа по време на раждането, в хода на самия процес?

– В природата такова отношение няма. Известно е, че в ролята на помощници на родилката винаги са влизали жени-акушерки, а мъжете никога не са се приближавали до мястото, където жената ражда.

– През първата година от живота на детето в него стават особено големи промени.

– Разбира се, ние виждаме по себе си, че според степента на нашето порастване, измененията намаляват. Така че безусловно, през първата година на детето ние наблюдаваме такива изменения, дори когато то е само на няколко седмици или даже на няколко дни. Ние искаме да виждаме тези изменения. След навършване на една година, вече само веднъж седмично може да настъпи някаква малка промяна, а на две години измененията стават още по-редки – един път в месеца.

– В психологията изследвания на това явление са правени основно от Е. Ериксон, който се занимава с психология на развитието. Той е описал цялостното развитие на човека от периода на бозаене до дълбока старост, като го е разделил на 8 етапа. Ериксон е първият, който разглежда целия жизнен път като вид развитие. Но той разделя първите етапи на 1 година, 2 години и 3 години.

– Ние определяме кърмаческия период от раждането до навършване на 2 години. И следващите етапи – от 3-годишна възраст и от 6-годишна възраст.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s