Илюзия за свобода

Защо човек върши неразумни и неизгодни за него постъпки? Свободен ли е той в своя избор? Защо много от нас лесно попадат под влияние на мнозинството? Можем ли по активността на мозъка да предскажем решенията, които вземаме? На тези въпроси се опитва да отговори невробиолога от Университета в Базел (Швейцария) Василий Ключарев. На лекция в Политехническия музей той направи обзор на най-новите методи по изследване на мозъка и на основните концепции на невроикономиката.

Василий Ключарев: «Представата ни за свобода е социална илюзия.

Василий Ключарев, водещ експерт в невробиолигичните основи на социалното влияние и невроикономиката. Защитил кандидатска дисертация през 2000 година под ръководството на академик Н. П. Бехтерев. От 2000–до 2009 година е специализирал в Технологичния университет в Хелзинки, Еразмус школата по менеджмент (в Ротердам) и Дондерс центъра за конитивна невробиология (Холандия). Понастоящем е изследовател и преподавател в Университета в Базел (Швейцария). Публикувал е статии във водещи списания по невробиология (Neuron, Journal of Neuroscience и др.), член е на международното общество по невроикономика. Акредитиран професор е в държавния университет в Санкт-Петербург.

Невроикономиката – е раздел от невробиологията, който обединява постиженията на икономиката, психологията и други дисциплини в изучаването на природата на вземане на решения. Прогресът в тази сфера е толкова стремителен, че по признанието на Василий Ключарев той самият понякога не успява да се оправи в множеството нови методи, които учените използват. Не е изключено всичко, което знаем днес, утре да бъде заменено от някакво ново знание.

«За биологичната основа за приемане на решение е известно вече много – казва Василий Ключарев – Има многообещаващи данни, които позволяват с оптимизъм да гледаме на развитието на тази дисциплина в бъдеще“.

Невроикономистите се опитват да обяснят как вземаме решение, с помощта на анализ на активността на невроните. В мозъка се съдържат милиарди неврони, съединени помежду си чрез десетки хиляди връзки. Днес учените могат да прикрепят определени сензори към неврона и да регистрират неговата активност, а след това да я визуализират с помощта на хистограма, на която е представена честотата на разряда на невроните по време. В магнитно резонансен скенер може да бъде регистрирана активността на тази част от човешкия мозък, която отговаря за самоконтрола и предсказва на основата на получените данни, да допуснем – ще се придържа ли той към диета или не.

Да получи един долар или да остане с празни ръце?

Областта е нова, на не повече от 10 години. Импулс за нейното развитие станали наблюденията на психолозите, които показали, че поведението на човек много често е ирационално. Като пример Василий Ключарев привел известни изследвания, посветени на изучаване на феномена справедливост. На двама човека предложили да играят на играта „Ултиматум“. На един от тях дали 100 долара, които той трябва да подели с втория. При това за себе си той може да вземе 99, а на колегата си даде само един долар. На свой ред вторият имал право да се откаже от своята част, ако считал подялбата за несправедлива и в този случай парите не ги давали на нито един от тях.

Както се изяснило по време на експеримента, хората започнали да се отказват от „законната“ им част при разделяне 60 на 40. „Когато на човек му предлагат несправедлива сума, в неговия мозък се активизират неврони от емоционалната област – коментира Василий Ключарев. В момент на отказ от пари, активността в тази част на мозъка е невероятно висока. Като сила, точно такива емоции човек изпитва при болка или отвръщение.Видимо, в нас е заложено вродено чувство за справедливост. Именно затова в играта „Ултиматум“ хората все по-често делили сумата на половина.“

Тази игра се използвала като основа за невроикономически изследвания. С помощта на магнитен пръстен, който се прилагал на тила на изследвания човек, учените решили да подтискат активността на невроните в определени части на мозъка. Резултатът от такова въздействие бил такъв, че хората започнали да се съгласяват да приемат суми, даже ако те били съществено по-малко от тази, която другият вземал за себе си. При това всички те отговаряли, че подялбата на парите е несправедлива. Независимо от това, от рационална гледна точка те разбирали, че по-добре да вземат малка сума пари, отколкото да останат без тях. Подтиснатите емоции в този момент не могли да окажат влияние на тяхното решение.

Други изследвания показали, че чувството за справедливост е присъщо и на животните. Провеждали се експерименти върху маймуни – капуцини. Тях ги научили да обменят монети за храна. Били създадени няколко ситуации. Първата ситуация била справедлива: една от маймунките заменяла монетка за парченце краставица, а втората, в съседната клетка, получавала също краставица. Втората ситуация била несправедлива: едната, както и по-рано получавала краставица, а втората за същата тази монета – получавала грозде, което маймуните-капуцини обичали много. Третата – екстремно несправедлива: на втората маймуна пред очите на първата давали грозде без да и искат монета, а просто така. Във втората ситуация капуцините започнали да се отказват от краставиците в половината от случаите, а в третия случай – винаги се отказвали. Ето каква е реакцията на животното при несправедливост.

Защо следваме мнозинството?

Изследванията на самия Ключарев са посветени на изучаването на социалното влияние – има ли в човек скрити механизми, автоматични реакции на невроните, които да обяснят защо ние изменяме своето мнение под влияние на мнозинството. Има ли в мозъка бутон, който ни превръща в конформисти?

Феноменът конформизъм е добре илюстрирани в класическите изследвания на Соломон Aш (1951 год). Изследваният се оказвал в група от шест човека. На въпроса: коя от трите линии е идентична по дължина на линия Х, всички те давали неправилен отговор. Когато идвало ред на изпитвания, то независимо от очевидната грешка, той се съгласявал с тях. Само 26 процента от участниците в експеримента избирали правилен отговор.

«Опитахме се да изследваме как нормите, установени в обществото, конкретно влияят върху човека – говори Василий Ключарев. Нашата хипотеза се заключава в това, че ако мнението на един човек се отличава от мнението на групата, то в мозъка му възниква сигнал за грешка. Ако този сигнал е достатъчно силен, надхвърлящ определен праг, то човек под влияние на болшинството изменя своето мнение“.

Конформизмът може да бъде предсказан по интензивността на автоматичния сигнал за грешка в мозъка ни. Социалният конформизъм изменя нашите субективни ценности. В една от изследваните групи, Ключарев решил да направи от конформистите – не-конформисти. За тази цел, чрез магнитно поле подавали в мозъка им сигнал за грешка (в тази област, която участва в нейното генериране). В резултат, изследваните хора започнали по-рядко да променят своето мнение по посока на мнението на групата. В тези случаи, когато се стимулирали други области в мозъка или въобще не се стимулирали, изследваните хора продължавали да менят своето мнение.

«Когато публикувахме това изследване, в интернет, на форумите се появиха много отзиви – разказва Василий Ключарев – Някои писаха: „Ужасно, те сега ще ни контролират!“ Според мен, това не е правилен подход. Колкото по-добре разбираме работата на мозъка, толкова по-добре ще можем да противостоим на манипулациите“.

Ако по-голямата част от групите се държат по определен начин, то от гледна точка на еволюцията, това може да се обясни с това, че то е по-доброто поведение, предполага Ключарев. Тоест тенденцията към конформизъм е обусловена от еволюцията. Има още едно обяснение, свързано с теорията за гениалността на тълпата. Франсис Галтон веднъж посетил фестивал на фермери, които „на око“ определяли теглото на бик. Този, който бил най-близо до точния резултат получавал награда. Когато Галтон проанализирал осредненото мнение на 800 фермера за теглото на бика, то се оказало почти идеално. Средното мнение на тълпата може да бъде много близо да истинското.

Човек няма избор

Изучавайки активността на невроните, много невроикономисти достигат до извода, че човек не е свободен във вземането на решение. В определена степен те са предопределени. Ако на входа (на мозъка) е подадена определена информация, то на изхода се получава напълно предсказуем резултат. Съществува определен продетерминистки механизъм на вземане на решения.

«От гледна точка на невробиологията, решението представлява профил на активността на невроните – пояснява Василий Ключарев. Нашият мозък на входа получава много „шумна“ информация и има смисъл да я натрупваме във времето, да я интегрираме и едва при достигане на определен праг да направим избор в полза на най-оптималното решение. Ако се придържаме към този невронен модел, който акомулира информация, сравнява алтернативи и на тази основа приема решение, в дадения случай изчезва понятието „свобода“.

В този план на мисли, всеки човек е своего рода марионетка. Според мен, представата за свобода е някаква социална илюзия. И това не е нова идея. Ако се обърнем към произведенията на Спиноза, Кант, то там ще намерим същите тези възгледи, но изложени от философска позиция. Харесва ми изказването на Спиноза: „Човек се самозалъгва, когато говори за свободата. Просто той не знае реалните причини за своето поведение.“

Ключарев признава, че не всички споделят неговото мнение. Дори в невроикономиката могат да бъдат намерени авторитетни изследователи, които защитават наличието на свобода. Но по неговите думи, днес няма реални аргументи в полза на свободата на волята.

Възможно е по-нататъшните изследвания в областта на невроикономиката да доведат до неоспорими доказателства за правотата на Василий Ключарев. Както той подчерта, учените са все още в началото на пътя. Те се научиха да подтискат нерационалното поведение на човека. Но истинският прорив в невроикономиката все още предстои.

Муравьова Марина

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s